Козе мляко против рак? Имам и рецептата.

  Здравей читателю!
Не съм сигурен дали онкологичните заболявания станаха нормална част от нашето ежедневие или заради моя опит и интерес все попадам на такива истории, но сега искам да ви споделя интересна случка, която преживях преди броени дни.
За тези, които се интересуват от астрономия не е тайна, че наскоро имаше уникален „парад на планетите“. По този случай заедно с приятели се уговорихме да се срещнем в изолирана хижа на няколко километра от Рожен. Идеята бе да си починем няколко дни, да се разходим из природата и вечерите да наблюдаваме небесните тела. Разбира се, по пътя натам аз се загубих. По принцип съпругата ми играе ролята на ди-джей и GPS в колата, а аз се примирявам и с двете, но в момента бях сам и явно съм завил погрешно или нещо подобно, но в крайна сметка се озовах на някакъв черен път, който сякаш отиваше навътре в горите. За тези, които са посещавали Родопите не е изненада, че може да изминеш километри преди да видиш друг автомобил или населено място. Известно време карах по черния път, докато пред мен не изкочиха няколко къщички. Моментално вниманието ми грабнаха няколко овце, а след малко и възрастна жена, която стоеше наблизо. Спрях автомобила достатъчно далеч за да не стресна животните и се насочих към жената, като си помислих с насмешка, че ако ми заговори на гръцки по-добре да питам накъде е морето.
Приближих с умивка и заговорих старицата. За съжаление, тя не знаеше къде точно се намира мястото, където отивах, но бе сигурна, че е далече. Тя започна да ме разпитва откъде идвам и защо отивам там, след това започна да се оплаква от лошата зима и накрая взе да ми обяснява за това, как трябва вече да се коси тревата за да има за добитъка и по принцип го правел покойния и съпруг, но сега трябвала да моли своя съсед, обаче момчето миналата година се разболяло от рак и не го направило. След тези думи аз я погледнах с разбиране, като имах намерение да и пожелая довиждане и да потърся някой друг да ме опъти, но в този момент тя ме прекъсна с думите „Ама ти можеш да отидеш сега и да го питаш за пътя, казва се Ивайло и е в отсрешната къща“. Аз се изненадах от поканата, защото останах с впечатление, че човекът е починал, но все пак отклоних поканата, защото не исках да безпокоя болен човек – тогава тя ми отговори, че той вече не е болен и, че баба му го е излекувала и сега трябва да е някъде по двора. Веднага попитах дали тя има представа как точно го е излекувала, като получих отговор „А, даваше му да пие мляко, ама ти иди и питай за по-сигурно“.  Не ми трябваше друга покана и се насочих към посочената къща, като си мислех, как когато стане въпрос за рак автоматично си правим заключение, че човекът си е отишъл.
Пътната врата на къщата бе леко притворена и за това ударих няколко пъти с юмрук по нея и влязох няколко крачки навътре. Когато видях, че няма отвързани кучета, които да ме посрещнат (не просто опит, а горчив опит) минах по-смело навътре. Срещу мен  усмихнат вървеше млад човек, сигурно на моите години и дори по-млад – „Загуби ли се?“ ме попита и се засмя.
„А, това е обичайното ми състояние!“ – отвърнах и се засмях на свой ред. Обясних, че трябва да стигна до Рожен.
„Подминал си го само с около 70 километра“ каза ми той и посочи посоката от която идвам. „Разбира се…“ свих рамене аз.
Съответно се представих и попитах дали той се казва Ивайло. Тук момчето ме погледна малко изненадано, но обясних, че не съм от „Море от любов“ или „Съдебен спор“ и споделих за разговора си с бабата отвън, както и, че имам лична вражда с тази болест и събирам всички видове рецепти, които доказано лекуват. Той кимна с разбиране и първите му думи бяха „Аз бях умрял човече, не просто болен, а умирах. Имах рак на белия дроб и разсейки навсякъде. Бях свалил 30 килограма и има много неща, които не помня от този период“.
„Кога беше това?“ – попитах го, докато и двамата палехме цигара.
Сподели ми, че когато се е разболял е живел с родителите си в Смолян, а изследванията са му правени в Пловдив. Тогава той и семейството му са отказали химиотерапията, а са му казали, че без такава няма как да бъде опериран, но дори и след нея не било сигурно, че може да направят нещо и дори някои лекари са предложили консултация в Турция, но финансово това е било невъзможно. Докато траела цялата тази суетня той се влошил.
Още като разбрала, че е болен баба му в чиято къща се намирахме сега, го молела да отиде за един месец при нея и обещавала да го излекува. Разбира се те не взели това на сериозно, но когато съвсем отпаднал решили, че планината, въздуха и водата може да му се отразят добре, а родителите и приятелите му започнали да събират пари за пътуване до Турция и евентуална оферта от болниците там.
„Изглеждаш ми напълно здрав майна, как по-дяволите се излекува?“ – попитах, докато гледах камарата дърва, която очевидно беше нацепил преди да нахълтам в двора.
– „Когато бабата е била млада булка в нейното село се върнал войник, който бил болен от рак. Нямат представа какъв, обаче се оправил, защото майка му приготвяла козе мляко по специален начин“.

  Ивайло нямаше нищо против да публикувам свободно рецептата за лечение, но не желаеше да казвам името на селото, където живее, защото не иска да бъде обезпокояван. По думите на баба му, тази рецепта лекува всеки тип ракови заболявания.

РЕЦЕПТА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАК С КОЗЕ МЛЯКО

  Необходими продукти:

– 250-300 мл козе мляко
Сурово, неразредено, колкото по-скоро издоено, толкова по-добре.

– 1 яйце
Горещо се препоръчва да бъде от домашна кокошка и задължително да не е стояло в хладилник.

– 1 пълна супена лъжица мед
Задължително чист.

  Начин на изпълнение:

Млякото се слага да заври на котлона и след като това се случи се изчаква още малко, но се внимава да не кипне. После се маха от котлона и се оставя да започне да изстива. Докато е топло (но не горещо) се добавят яйцето и медът, след което всичко се разбърква много добре.
Пие се сутрин на гладно.

Човекът ме увери, че не е правил нищо повече от това. Разбира се, бил е на чист въздух и се е хранил само с това, което бабата е отгледала, а тези фактори не са никак малко. Нека не забравяме и факта, че козето мляко е най-близко до майчината кърма. Той добави, че е почувствал облекчени още първите седмици от захранването и след първите ри месеца е имал чувството, че може да се върне към стария си начин на живот, въпреки това баба му е настоявала курса на лечение да продължи 6 месеца.
Аз благодарих за отделеното време и историята, която ми сподели и се насочих към колата си, като се надявах да стигна до уговореното място преди залез.

За тези от вас, които се чудят защо млякото се забранява на онкоболните, а съществуват много разкази в които и прясното и киселото оказват лечебно действие ще споделя това, което ми каза един онколог, който в последствие стана лечител – млякото е забранено само за хора минали химио и лъчетерапия, защото самото то е вид противоотрова и създава неприятна химична реакция в организма на пациента.
А по мое мнение млякото, което купуваме от магазините трябва да се забрани и за болни и за здрави.

Това е историята, която исках да споделя с вас скъпи читатели на моя блог. Надявам се да ви беше интересно и да съм бил полезен. Ако някой изпълни тази рецепта непременно да сподели в коментарите. Обратната връзка е най-сигурния начин да разберем какво работи и какво не.

Ще се видим скоро!
Лов Лейс