Властите са разкрили нелегален дом за възрастни и болни хора в старозагорското село „Ягода“. Няма смисъл да публикувам цялата новина, защото в момента е по всички медии. Но аз се чувствам длъжен да напиша тази статия, защото може да се окаже, че също съм жертва на последните събития.
За всички, които са прочели първата ми книга – „Победи диагнозата„, са наясно за какво говоря, но нека обясня за останалите. Баща ми получи инсулт. Направихме всичко възможно да му помогнем, но състоянието му се влошаваше. Стигна до агресия, безсъние, загуба на контрол. След две години изтощение и безпомощност, с майка ми — онкоболна по това време — трябваше да вземем тежкото решение: да го настаним в хоспис. Препоръчаха ни място в село Ягода.
В книгата пиша много ласкави неща за мястото, защото ги мисля. Това, което казват в момента по медиите, не отговаря на това, което заварихме тогава, и трябва да ми повярвате, надявам се това просто да е друг човек, друг хоспис, защото със сигурност е друго място, а не това, което посещавахме ние. Когато закарахме баща ми, бяхме допуснати вътре; видяхме други хора, видяхме къде ще бъде настанен, разгледахме кухнята, и всичко, което ни интересуваше, а хората изглеждаха мили и внимателни. Но от тогава минаха над 7 години.
Когато прочетох новините за случилото се, аз опитах да се обадя на управителя, но телефонът вече не беше актуален. Нямам представа какво щях да кажа, ако всичко това беше вярно, и може би незнанието за това е добро скривалище за мен, за разлика от хората, които сега са изправени отново пред реалността – как да се погрижат за своите близки.
Но не е това причината да напиша тази статия; аз вече преживях своя кошмар, пострадалите ще потърсят алтернатива, а виновните ще понесат някаква глоба…предполагам. Искам да задам вечният въпрос без отговор – къде е държавата? Цял ден слушам разни министри, хора в предизборни кампании, и такива, които дори не са наясно за какво става въпрос да описват кошмара в тези хосписи, да го сравняват с Аушвиц, с Ада и разни други места от близката и далечната история. Но кой е виновен, че те съществуват? Предполагам самите болни? Като човек, който беше на първите позиции в тази борба, мога да ви обясня къде се корени проблемът, и се надявам рано или късно някой истински заинтересуван да го прочете.
Когато баща ми се разболя, спря да ни разпознава. Не можеше да различи реалността от измислицата. Попитахме: „Как можем да го излекуваме?“ Отговорът беше кратък и безнадежден: „Не можете.“
Майка ми – онкоболна по това време – се грижеше за него повече от две дълги, безсънни години. Но с времето той стана опасен. Започна да я наранява. Опитваше се да стигне и по-далеч. Тя не се отказваше, но аз не издържах и чашата преля. Реших, че баща ми трябва да бъде под денонощно наблюдение – защото иначе всички щяхме да рухнем.
Тогава попитахме: „Къде можем да го настаним?“ Отговорът беше ясен – в държавните учреждения няма шанс да се вредим. А и там, казаха ни, хората били още по-зле – наранявани, унижавани, забравени. Оставаше ни само частен хоспис. Казах, че нямаме пари. Живеехме под ръба на бедността. Отговорът беше хладен: „Тогава ще си го гледате сами.“
Започнах да търся помощ. Свързвах се с лекари, частни клиники, всеки, когото можех да открия онлайн. Питах, молех, настоявах – има ли начин да получим поне малка подкрепа от държавата? Дори минимална социална помощ? Нямаше. В България болният е сам. А близките му – още по-сами.
Когато той се разболя, никой не ни каза какво ни очаква. Никой не ни каза как да го лекуваме – те дори не бяха изписали правилните лекарства за неговото състояние. Когато търсихме съвет какво да правим с агресията му, ни казаха, че няма решение. Когато един ден аз бях на работа, а той нападна майка ми, тя повика бърза помощ, а от там записаха случая, като домашен скандал. Случаите на медицинска и правна лудост в страната ни са толкова много, че аз успях да напиша книга.
Държавата е толкова виновна за създаването на подобни хосписи, като този в село Ягода, колкото и неговите собственици. За това, никога не забравяйте, че ако тези хора са преминали през Ада, те са влезли в там, защото вие забравихте да създадете Рая за тях и техните семейства.